„ОНО ВЕДЬ ВСЕГДА С ТОБОЙ...”
Лидия Николаевна Корнейчукова/ Корнеевна Чуковская (1907-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТО ВИНАГИ С ТЕБ Е
То винаги с теб е, безизходно щастие броди.
Сред своето пладне и чужда среднощ се таи.
И бие се, диша, стои през беди и несгоди.
Все тъй непристъпно. То с Ленинград гордо стои.
Ударения
ТО ВИНАГИ С ТЕБ Е
То ви́наги с те́б е, бези́зходно шта́стие бро́ди.
Сред сво́ето пла́дне и чу́жда средно́шт се таи́.
И би́е се, ди́ша, стои́ през беди́ и несго́ди.
Все тъ́й непристъ́пно. То с Ле́нинград го́рдо стои́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лидия Чуковская
ОНО ВЕДЬ ВСЕГДА С ТОБОЙ...
Оно ведь всегда с тобой, твое безысходное счастье.
Его синевою и полночь чужая горит.
И бьется и дышит оно сквозь беду и ненастье.
Оно неприступно. Оно Ленинградом стоит.
1943 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, публицист, литературен критик и мемоарист Лидия Чуковска (Лидия Николаевна Корнейчукова/ Корнеевна Чуковская) е родена на 11/24 март 1907 г. в Санкт Петербург. Някои от творбите си подписва с псевдонима Алексей Углов. През 1924 г. постъпва в Института по история на изкуствата, но през 1926 г. е арестувана по скалъпени обвинения, че е водила антисъветска пропаганда, и е заточена за една година в трудов лагер в гр. Саратов. Завършва Ленинградския университет (1928 г.). Работи като редактор в различни издания и издателства като „Госиздат”, „Детиздат”, „Новый Мир” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.). През 60-те години поддържа позициите на творци-дисиденти като Йосиф Бродски, Александър Солженицин, Андрей Синявски и др., през 1974 г. е изключена от писателския съюз и до 1989 г. над публикациите в родината й е наложена забрана. Авторка е на книги с поезия, проза, публицистика, спомени и творби за деца, сред които „Ленинград – Одесса” (1928 г.), „Повесть о Тарасе Шевченко” (1930 г.), „На Волге” (1931 г.), „История одного восстания” (1940 г.), „Н. Н. Миклухо-Маклай” (1948 г.), „Декабристы, исследователи Сибири” (1951 г.), „Борис Житков” (1957 г.), „В лаборатории редактора” (1960 г.), „Опустелый дом” (1965 г.), „Спуск под воду” (1972 г.), „По эту сторону смерти” (1978 г.), „Софья Петровна” (1988 г.), „Памяти детства” (1989 г.), „Процесс исключения” (1990 г.), „Открытое слово” (1991 г.), „Сверстнику” (1991 г.), „Стихотворения” (1992 г.) и др. Носителка е на много национални и международни литературни награди. Умира на 7 февруари 1996 г. в Москва.